В хронична се превръща всяка болка, която продължава повече от три месеца. Тя може да се породи в следствие на трудно зарастваща травма, увреда на нерв, заболяване или всяко друго състояние придружаващо се с болка. В последно време науката в тази сфера напредва драстично и се оказва, че дори увреда или заболяване не са необходими за да ни боли. От къде и защо може да ни боли тогава?
- Какво представлява болката?
- Как тя се превръща в хронична?
- Заключение
Какво представлява болката?
Според Световната здравна асоциация, това е – Негативно емоционално усещане отразяващо реална или потенциална увреда на тялото. Оказва се обаче, че в много случаи увреда може да присъства, но болка не. Пример за това са случаи на рентгенографични данни за артроза, но без никаква болка. Всъщност един голям процент от дегенеративните изменения могат да протичат безсимптомно. Това налага да се редефинира понятието болка, като се добавя думата „емоционално усещане“.
Рецепторите ни регистрират усещания (дразнения). Имаме рецептори за студ, топлина, дори и опън и натиск, но за болка те са слабо дефинирани. Има така наречените свободни нервни окончания или още наричани ноцирецептори, но те не са досатъчни да обяснят защо едно дразнене от различните хора се приема по различен начин и с различен интензитет. (Различните прагове на болка.) Също така не можем да обясним защо големината на увредата и находките на рентгена или ЯМР не отговарят на симптомите.
Това което обяснява тези различия са:
- Възприятие – Как възприемам дразнителя. Той ще ми навреди ли сериозно или е безобиден. Страх ли ме е от него?
- Вярванията ни – Заболяването ми сериозно увреждащо ли е. Натоварването уврежда ли ме допълнително?
- Силата на симптома – Колко е сериозна в същност увредата и от какъв характер. Активен възпалителен процес има или няма?
- Сенситивността на нервната система. – В нервната ни система има два типа процеси. Възбудни и задръжни. Те трябва да са уравновесени, за да може един дразнител да бъде възприет правилно. Повлияват се от тревожност, психическа и физическа преумора и емоционално състояние.
Оказва се, че болката като преживяване е комплексен феномен, зависещ от не само находките на рентгеновата снимка или изследванията ни.
Какво представлява хроничната болка?
Когато болката продължи повече от три месеца се счита за хроничен проблем. В проучванията се установява, че това се дължи на изменения в зоната на болката, гръбначният стълб и мозъка. Тъй като мозъкът е пластичен и податлив на промени, ако един симптом се задържи достатъчно дълго време, то той повишава възбуждението в кората на главния мозък. Заради това в някои страни се предписват свободно и опиати за лечението на хронична болка. Те се оказват не толкова ефективни и носещи драстични негативни последствия, както и водят до пристрастяване.
Това не означава, че хроничната болка е присъда, а че третирането и изисква системен подход. Тук интердисциплинарен подход е необходим – лекар, физиотерапевт, психолог за да се постигнат оптимални резултати. Медикаментозната терапия се съобразява според показанията – възпалителен процес, дегенеративни изменения и др. Двигателният режим трябва да поощрява към търсенето на нови стратегии за движение с минимално болка, а психологическата подкрепа да позволява на пациентът да намали симптомите на тревожност, депресия или негативни емоции.
Заключение
Имаме още много да научаваме относно болката, като преживяване при всеки пациент. То е сложен феномен с биологична, психологична и неврофизиологична компонента. Това обяснява защо находките на рентгеновите изследвания никога не корелират със симптомите. Хронифицирането на болката се превръща в заболяване само по себе си и е необходим по – комплексен подход в третирането и.
Прочети за Шокуейвът като лечение на хронична болка >>>
Автор: Илиян Ничев, кинезитерапевт
МЦ“Кинов“