Библиотека

Рахит и по-къс крак

Момче на 12 години в най-ранна възраст е боледувало от рахит и има с 1.5 см по-къс крак. Може ли да се коригира разликата в дължините на крайниците по естествен начин?
Повечето от хората имат разлика в дължината на крайниците в рамките до 2 см. Фактически само една четвърт от пациентите са с еднаква дължина на краката.

Разликата в дължините на крайниците се проявява в детството и може да бъде два вида. Анатомичното скъсяване е налице при по-къса кост или кости в резултат на нарушен растеж (поради травма, вродено заболяване или друго придобито заболяване). При проекционното скъсяване костите, изграждащи крайника са еднакво дълги, но кракът изглежда по-дълъг (с различна дължина) поради изкривяване в гръбначния стълб (сколиоза), кос таз (изкривяване, наклоняване на таза) или мускулни контрактури. Тези изменения променят позицията на краката и довеждат до разлика във функционалната дължина (изгледа) на долните крайници.
Малките разлики в дължините на крайниците до 2 см се толерират добре от пациентите и не дават оплаквания. По-големите разлики в дължината на краката водят до куцане, което най-често тревожи пациентите. С времето голямата разлика в дължините на крайниците довежда и до поява на компенсаторни изменения в глезена и ходилото, таза и гръбначния стълб които подпомогат придвижването. В последствие се появяват дегенеративни изменения в ставите на долните крайници, гръбначния стълб, както и болки в гърба.

При проекционното (функционално) скъсяване на крайник лечението цели да се преодолеят причините за появата на дисбаланс и позоционни разлики в дължините на краката.

Анатомичното скъсяване на крайниците обикновено не се корегира спонтанно с израстването. По-често разликата в дължините на краката се увеличава с растежа на костно-мускулната система.

При разлика в дължините на краката под 1.5 см обикновено не се налага вземане на специални мерки. В случаите с разлика в дължината на крайниците до 2.5 см се извършва корекция със спомагателни ортезни средства – изравняване на дължината чрез увеличаване на тока на обувката на по-късия крак или поставяне на ортопедични стелки с необходимата дебелина в обувката.
При по-големи разлики от над 2.5-3 см носенето на ортопедични стелки е неудобно и се налага хирургическа корекция на разликата в дължината на крайниците. От изключително значение за успеха на оперативната намеса е правилният избор на момента за извършването на корекцията.
Назад