Рехабилитация при перитрохантерит
(болка във външната част на седалището)
Перитрохантерита е сборно наименование на възпалителен или болкови процес засягащ големия трохантер (болка от външната страна на седалището). Появява се при пациенти в средна възраст 40 – 65г, като предимно са жени. Жените са по – предразположени към развитието му заради по – широкия таз и намаляването на концетнрацията на естроген.
Предимно се увреждат сухожилията на средния и малкия седалищен мускул. Възпалението на бурсата е значително по –рядко.
Причини и диагноза
Слабост в малкия и средния седалищен мускул могат да доведат до увеличена компресия в сухожилията им. Тогава мм. Тензорфасциалата, започва да компенсира и притиска фасциа лата срещу големия трохантер.
Друга причина може да бъде нарушена биомеханика на ходене или бягане. Абнормалното „люлеене“ на таза в страни при ходене упражнява по – голямо натоварване в тази зона.
Дългото седене и обездвижването водят до намалена активност на седалищните мускули и това също може да допринесе към проблема.
Рядко директната травма може да бъде причинител. При падането на страничната част на седалището е възможно да се увреди и бурсата подлежаща на големия трохантер.
Друг възможен механизъм е рязката промяна в натоварването.
Изключително дълга разходка или стоене на крак продължително време. Дори и стартиране на нов спорт без подходящата подготовка, като бягане на дълги разстояния. Това може да окаже прекалено голямо натоварване върху сухожилието на седалищния мускул.
Известно е, че може да засегне и двата трохантера. Както и да се появи вторично след болка в кръста.
Как да се разпознава?
Често болката е с точна локализация – външната страна на седалището (големия трохантер). Тя може да се разпростира нагоре към кръста и надолу в посока на коляното.
- Усеща се при кръстосване на краката
- При ставане от стол след дълго седене
- След по – продължително ходене
- При лежане нощно време на засегнатата страна
Като тест за изследването му може да се използва стоене на засегнатия крак, докато другия е вдигнат. Ако болката започне да се репродуцира след около 30 сек., то теста се смята за положителен.
Друг тест е директното палпиране на големия трохантер. При натиск в някои случаи той може да бъде силно болезнен.
Рехабилитация
Като при всяка друга тендинопатия и тук основа трябва да бъде контрола на натоварването. Ако болката е предизвикана след рязко увеличение на натоварването, то пациентът трябва да го намали на 50%. Това включва и ходенето пеша, не само спортната дейност.
През нощта спането трябва да бъде по гръб или на незасегнатата страна с възглавница между краката. Кръстосването на краката при седене трябва да се избягва, както и свиването на коленете повече от 90о.
Засилването на седалищната мускулатура
Първо трябва да се наблегне над подобряването на контрола в седалищната област. Засилването на малкия и средния мускул трябва да са първоначална стратегия. Хубаво е да се започне с изометрична контракция на мускула (стягането му без да го движим), защото то обезболява и подготвя за извършването на силови упражнения.
Примерно упражнение:
Бутане на стената в страни с крак. Задържане на напрежението поне 10 сек. Повтаря се 10 – 15 пъти.
Засилване на абдуктурите
Установено е, че при хората с перитрохантерит силата на абдукция (отвеждане в страни) на крака е нарушена. Това води до нежелани биомеханични промени. След възстановяването на контрола на седалищната мускулатура е адекватно да се започне работа в абдукция. Специфично засливането на m. tensorfascialata. Тъй като това ще намали контакта който упражнява върху големия трохантер и от там компресивните сили.
Приерно упражнение:
От изпране положение, отвеждане на крака в страни. Задържане така поне 5 сек. и бавно прибиране до другия крак. Повтаря се 10 -15 пъти.
Ретрениране на походката и ротацията в таза
Увеличава се честотата на стъпване за сметката на по – късата крачка. Срещу огледало на бягаща пътека се набляга на изравняване на таза при ходене. Избягване на „калдилкане“ на таза при бягане и ходене.
Ортотика
Още много биомеханични нарушения могат да допринесат към обостряне на състоянието. Леко паднал свод на стъпалото и слабост в сраничната верига мускули на долния крайник са само част. При необходимост, носененто на стелки с по – повдигнат свод, могат да подпомогнат процеса на възстановяване.
Шокуейв терапия
Ударовълновата или шокуейв терапията се е доказала в света на спортната медицина като важен помощник в третирането на редица спортни и ортопедични травми. В този ред на мисли и перитроханерита е едно от тези състояния. Тази терапия помага за редуцирането на възпалението и продуцирането на нови клетки съединителна тъкан. Това е най – новото от света на високоенергийната физиотерапия и със сигурност с доказана ефективност.
Заключение
Рехабилитацията на перитрохантерита изисква комплексен подход. Диференциалната диагноза е важна и консултацията с лекар – ортопед е първата стъпка. За адекватното лечение е необходимо адаптирането на ежедневния живот на пациента спрямо състоянието му – натоварване, сън, работна среда и ползването на ортотика. Засилването на седалищната мускулатура трябва да е основна цел, като отличен помощник в преодоляването на състоянието е иновативната Шокуейв терапия.
Автор:
Илиян Ничев, кинезитерапевт
МЦ“Кинов“