Библиотека

Периартрит (възпаление) на раменната става

Какво означава периартрит?

Съвременните схващания по отношение на "Периартрит на раменната става" обединяват в термина няколко диагнози:

 

  • замръзнало рамо
  • адхезивен капсулит
  • рамо-ръка синдром
  • калциращ тендинит/бурсит (калциращо възпаление)
  • субакромиален бурсит (възпаление)
  • импинджмънт синдром (притискане при движение в рамото)



Причини и симптоми
                     

Болка и ограничение на движенията в рамото могат да бъдат предизвикани от различни възпалителни и дегенеративни промени.    Най-често причина за оплаквания са:

 

  • травми от различно естество
  • физическо претоварване  - ежедневни дейности, особено ако са свързани с чести движения над нивото на раменете, водещи до т.нар. микротравматизъм
  • спортни дейности, изискващи участие на рамото, без предварителна подготовка (загряване) или с неподходящи за  съответната мускулатура тежести

 

                              

 

Ако изключим травматични причини и претоварване, болезненото рамо обикновено се проявява при хора след 40 годишна възраст, без да има някаква значима разлика между половете. Често болката се появява без конкретна причина, като най-силна е при опит за странично движение на ръката, известно като абдукция. Характерен симптом е и нощната болка, недаваща покой на пациента, придружена с невъзможност за спане на съответната страна. Страдащите от това заболяване държат ръката до тялото си, тъй като в някои случаи дори и най-малкото движение предизвиква силна болка.

 

За поставяне на правилна диагноза и провеждане на адекватно лечение са необходими обстоен клиничен преглед (множество тестове позитивиращи или отхвърлящи различни патологични състояния) и образни изследвания (рентгенографии, ултразвук, ЯМР). По този начин се диференцират различните състояния, които често имат сходна симптоматика и се предлага най-доброто решение на проблема при конкретния случай.

 

В много от случаите лечението  е консервативно като се използват  нестероидни противовъзпалителни средства за борба с болката и възпалението, а когато е необходимо и вътреставно кортизонови препарати в комбинация с анестетик, приложени локално. Физиотерапията е неизвенна част от консервативното лечение.

 

В друга немалка група, се налага оперативно лечение, целящо анатомично възстановяване на увредените структури  - което не може да бъде постигнато с консервативните методи на лечение. В съображение влизат основно две групи оперативни интервенции – открити (с един по-широк разрез в областта) и артроскопски (най-често с два или три разреза по около 1-1,5 см). Не на последно място, при избора на оперативна техника, е и желанието на пациента за по-бързо възстановяване и козметичен белег, което се постига с артроскопския метод. Не трябва все пак да се забравя, че няма универсален метод  за лечение на всяка патология в раменната област и атроскопията не е изключение от това правило.

 

И двата метода намират широко приложение, като индикациите за прилагането им  варират според установената увреда и възможностите на хирурга.

Назад