Aнестезията (упойката) е един от най-стресиращите моменти, свързани с предстоящата операция за повечето пациенти. Много тях отказват дълго време да се подложат на операция, поради страх не толкова от операцията, колкото от анестезията. А най-често задаваните въпроси от пациентите са: „Ще ме хване ли упойката?“ и „Дали ще се събудя след операцията?“
Терминът „анестезия“ има старогръцки произход и в буквален превод означава „загуба на чувствителност“, като загубата на болкова чувствителност е един от основните компоненти. Операциите за ендопротезиране на тазобедрена или колянна става могат да бъдат осъществени под различни видове анестезия, някои от които позволяват съзнанието на пациента да не се отнема.
Кой „дава“ анестезия?
Лекарят, който е отговорен и извършва Вашата анестезия е анестезиологът. Той ще се запознае с Вас при постъпването Ви в болницата и ще дискутира с Вас и Вашият хирург възможностите за това. По време на самата операция, освен че ще осъществи анестезията Ви, той ще се грижи за Вашите живот и здравословно състояние заедно със специализирана анестезиологична сестра.
Кои са основните видове анестезия)?
Обща анестезия: в действителност, общата анестезия е контролирано състояние на медикаментозно предизвикан сън, обратима загуба на съзнание, болкова и други видове чувствителност, придружено от отпускане на скелетната мускулатура и стабилност на функциите на организма. Най-често, това е видът анестезия, която се използва при големи по обем операции или в случаи, когато другите видове анестезия са неподходящи за конкретния пациент. За разлика от останалите видове анестезия, общата анестезия засяга целия организъм, като медикаментите се въвеждат контролирано по венозен или инхалационен път. Независимо от конкретния избор, при обща анестезия, анестезиологът въвежда в дихателните пътища на пациента дихателна тръба и осъществява изкуствено апаратно дишане на пациента. В края на операцията, анестезиологът контролирано спира подаването на медикаменти, като пациентът постепенно се извежда от състояние на анестезия, възстановяват се съзнанието, нормалното дишане, рефлекси и мускулната сила. Въпреки огромният напредък в областта на апаратостроенето, мониторинговия контрол, както и безспорните постижения на фармацевтичната индустрия, с въвеждането на все по-нови и изчистени от странични ефекти анестетици, общата анестезия има специфични усложнения: дефекти в техниката, зачервено гърло, дрезгав глас, увреда на горни дихателни пътища, сърдечни и белодробни инциденти.
Регионална анестезия (спинална, епидурална или периферни нервни блокове): представлява загуба на всякаква чувствителност (за болка, температура, допир, натиск, положение на тялото в пространството), както и пълна загуба на мускулна сила в определени голями зони от тялото (напр. ръка, крак, долна половина на тялото). За осъществяването й, анестезиологът въвежда медикаментите в близост до големи нервни структури (най-често по срединната линия на гърба), чрез еднократно убождане или контролирано и последователно - чрез катетърна техника. Това е най-често използваният в практиката вид анестезия за протезиране на големи стави, като предимствата и се състоят в по-малка кръвозагуба, липса на унесеност, по-рядко гадене и повръщане след операция, по-лесен контрол на болката, по-бързо възстановяване на прием на течности и храна през устата, липса на специфични усложнения, като дразнене на гърлото, мускулни болки, сърдечносъдови и тромбемболични инциденти, по-добро самочувствие. Макар и много рядко, характерни за регионалната анестезия усложнения са главоболие, трудно уриниране в първите часове след операцията, алергични реакции и увреда на нервни структури.
При регионалната анестезия съзнанието на пациента не се отнема и той в действителност присъства на операцията си. При желание от негова страна и по преценка на анестезиолога могат да бъдат приложени медикаменти за установяване на състояние на лека дрямка, от което пациентът бива „събуждан“ с повикване по име или леко почукване по челото.
Локална анестезия: осъществява се чрез приложение на местни анестетици (чрез убождане на кожата или напръскване) на ограничена повърхност от тялото, води до загуба на чувствителност само на мястото на приложение и като самостоятелна техника е напълно неприложима при големи операции. При протезиране на големи стави се използва техниката на локална инфилтрация на околоставните, раневите повърхности, кожа и подкожие с анестетици и др. медикаменти, за намаляване и лесен контрол на болката следоперативно.
От какво зависи изборът на вашата анестезия?
1. От Вашето здравословно състояние и функционален капацитет преди операцията: имате ли придружаващи заболявания (сърдечни, белодробни, бъбречни, чернодробни, диабет и др.; провеждате ли редовно лечение за тях и дали са добре контролирани; обездвижени ли сте; страдате ли от наднормено тегло, пушите ли?)
2. От Вашите реакции към медикаментите: проявявали ли сте реакции към храни и медикаменти до сега; имате ли установена алергична предиспозиция (свръхреакции при ухапване от насекоми); имате ли бронхиална астма, или сенна хрема?
3. От особеностите на планираната операция: вид, продължителност, предполагаеми усложнения.
4. От предвидимите рискове както за Вас, така и относно успеха на операцията.
5. От техническите условия и предпочитанията както на екипът, който ще осъществи операцията (хирург и анестезиолог) така и от Вашата лична нагласа.
Какво трябва да знаете преди Вашата анестезия и операция?
1. Вашият анестезиолог ще дискутира всичко описано по-горе с Вас, ще Ви посъветва и насочи към най-подходящия вид анестезия и нищо няма да се случи без информираното Ви съгласие. Бъдете откровен и споделете всичко свързано със здравословното Ви състояние, и това което Ви тревожи.
2. В деня на операцията – независимо от вида на предложената Ви анестезия, не приемайте храна и течности през устата, не дъвчете дъвка, не пушете! Приемът на храна и течности през устата в този период, може да доведе до фатални усложнения за Вашите здраве и живот. Следвайте инструкциите на екипа, който се грижи за Вас. Погрижете се за личната си хигиена (вечерта преди операцията се изкъпете с мек антибактериален сапун и топла вода; обезкосмете крайника много внимателно, без да наранявате кожата, който ще се оперира; измийте зъбите и устната кухина), защото това силно намалява риска от инфекции!
3. Сутринта преди операцията е безопасно и необходимо да приемете с малка глътка вода всички медикаменти, които приемате ежедневно (напр. медикаменти понижаващи кръвното налягане, антистенокардни и др.). Не приемайте медикаменти, които разреждат кръвта (например: аспирин, плавикс, синтром и др.), и за които сте получили специални указания от анестезиолога си.
4. Преди влизането в операционния блок, свалете всички бижута, зъбни протези, очила и средства, подпомагащи слуха; не носете със себе си лични вещи! Имайте пред вид, че поставянето на интравенозна канюла (абокат – малка пластична тръбичка в някоя от вените на ръката Ви е абсолютно задължително и неизбежно, но ако имате страх от убождане – не се колебайте да го споделите, защото има какво да се направи в това отношение.
5. Кръвопреливане: не забравяйте, че по време и след операцията е възможно да загубите значително количество кръв. В тези случаи, след извършване на всички необходими тестове и проби за съвместимост, на Вас ще Ви бъде прелята кръв, осигурена от кръвна банка. Ако имате специални съображения, свързани с това, не се колебайте да ги обсъдите с екипа, който се грижи за Вас.
6. След операцията, ще бъдете преведени в реанимационна следоперативна стая, където за Вас ще се грижи специално обучен персонал. Ще бъдат проследявани основните жизнени функции – дишане, насищане на кръвта с кислород, кръвно налягане, пулс и др. Възможно е да Ви се подава кислород с малка тръбичка, поставена в ноздрите или с маска. Ще се наблюдава кървенето от дренажите, състоянието на оперирания крайник, температура; ще се прилагат медикаменти по схема за обезболяване (таблетки, супозитории, мускулни, венозни инжекции и др.). В този период, във ваш интерес е да не отказвате прием на храна и течности, защото това улеснява в значителна степен връщането Ви към нормален начин на живот.
7. След като екипът, се увери, че процесът на възстановяването Ви протича нормално, ще бъдете преведен в общо отделение до пълното Ви възстановяване и рехабилитация.
Отлагане на операцията и анестезията:
Не забравяйте, че макар и крайно неприятно, понякога (дори и в деня на операцията Ви) е възможно Вашите хирург и анестезиолог да отложат операцията Ви. Това се случва, ако възникнат обстоятелства или усложнения във Вашето здравословно състояние, налагащи допълнителни изследвания, консултации с други специалисти или лечение; липса на съвместима с Вашата кръв; технически или организационни проблеми. Каквато и да е конкретната причина, ще получите необходимите разяснения и имайте пред вид, че стремежът на всички е да Ви се помогне максимално качествено и отлагането е във Ваш интерес.
Библиография:
1. Longnecker DA. Anesthesiology; McGrawHillMedical; (2008)
2. Белитова М. Артропластика на Тазобедрената става. БГКнига (2014); Анестезия при артропластика на тазобедрената става: 192-206
3. Gavin M., DaraB, Todd S. Anesthesia for Orthopedic Surgery. Longnecker DA. Anesthesiology; McGraw Hill Medical; (2008)
4. Morgan W et all. Current Practice in Anesthesiology. LWW. (2015)
5. Pumberger M et all. (2013) An analysis of the safety of epidural and spinal neuraxial anesthesia in more than 100,000 consecutive major lower extremity joint replacements. Reg. Anesth. Pain Med 38(6):515-519
6. Kotze A, Carter La et all. (2012) Effect of a patient blood management program on preoperative anaemia, transfusion rate, and outcome after primary Hip and Knee Arthroplasty: a quality improvement cycle. Br J Anesth. 108(6):943-952
7. Белитова м, Тивчев П. Артропластика на Тазобедрената става. БГКнига (2014); Тромбоза и Емболия: 383-396
8. Тивчев П. Артропластика на Тазобедрената става. БГКнига (2014); Перипротезни инфекции: 397-422
9. Jacobs JJ et all.American Academy of Orthopedic Surgeons clinical practice guidelines on: preventing venous thrombemboembolic disease in patients undergoing elective hip and knee arthroplasty. J Bone Joint Surg Am 94:746-757