Какви са последствията?
Загубата на мускулна маса след операция или иммобилизация е естествено последствие. Някои проучвани при млади и здрави индивиди сочат, че при двуседмична иммобилизация може да се загубят над 23% от мускулната маса на крайника. Средно правило се приема по 0,5% на ден. Друго специфично за загубата на мускулна маса е, че то е зависимо и спрямо пол и възраст на пациента. Жените губят по – бързо мусулната си маса, а с напредването на възрастта, този процес се ускорява водещ до старческа саркопения.
Над 20% загуба на маса води до тежки фунцкионални нарушения. Това нарушава драстично възможноста за придвижане, локомотрна дейност и дори нарушава до голяма степен качеството на живот на пациента. Стратегията за минимализиране на загубата на мускулна маса трябва да е в основа на плана за възстановяване!
Как да се справим с мускулната атрофия?
Основна стратегия за преодоляване и справяне със загубата на мускулна маса е ранната мобилизация. Не случайно и в последните години тя измества протоколите на продължително щадене и имобилизация. Своевременното натоварване може да започне още от първия следоперативен ден и да лимитира драстично загубата на мускулна маса. Още от първия ден пациента може да бъде обучен в изпълнението на изометрични контракции. Те поддържат мускулната сила и групират максимално много мускулни единици без да натоварват статичните структури. В ранната мобилизация идва и ранната вертикализация и обучение в ходене.
В стратегията трябва и да заляга добрата предоперативна подготовка. Ако пациентът има астеничен хабитус, то предоперативната рехабилитация е задължителна. Целта ще бъде укрепването и увеличаването на мускулната маса. Това позволява своевременната мобилизация и по – бързото възстановяване на крайника.
За да се наблюдават реални промени в мускулната маса следоперативно, са необходими поне шест седмици рехабилитация. След ранната мобилизация, основно оръжие трябва да ни бъде силовата тренировка. Преведено в контекста на болничната среда и ранната следоперативна рехабилитация, то не трябва да се възприема като вдигане на тежести. Изкачването на стълби, ако то е възможно, може да бъде само по себе си достатъчно натоварващо за долния крайник.
Всяко натоварване, което води до умора и силова адаптация на мускула може да се възприеме като силова тренировка. Един обективен начин за следене на прогреса също може да се счита трупането на сила. Тъй като силата на мускула е правопропорционална на анатомичния напречник. (Не в първите 2 до 3 седмици, тогава е само невромускулна адаптация и групиране на повече миофибрили)
Подпомагане на възстановяването
Адекватното суплементиране с храни богати на белтък е изкючително важно за възстановяването на пациента. Суроватъчния белтък е най – добре усвоимия и с най – добър аминокиселинен профил.
Добавки като витамини от групата B, в частност B6 и B12, както и аминокиселината Луецин подпомагат по –бързото възстановяване на мускулната маса. Някои проучвания показват, че дори суплементирането на луецин във вътреболнична обстановка може да намали загубата на мускулна маса.
Заключение
Загубата на мускулна маса е естествен процес придружаващ имобилизацията и постоперативното възстановяване на пациента. За да бъде сведена до минимум и да бъде оптимизирано възстановяването, добрата подготовка и своевременната мобилизация трябва да бъдат приоритет. Реални промени в мускулната маса не трябва да се очакват по –рано от шест седмици в периода на следоперативно възстановяване.
Изготвил:
Илиян Ничев
ОЦ"Кинов"