Световното ръководство по венозен тромбоемболизъм за първи път на български
Авг. 15, 2024
Световното ръководство „Международен консенсус по венозен тромбоемболизъм“ вече има български превод. Това издание на фондацията за ортопедични изследвания „Орфио“ е дело на екипа от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ с ръководител проф. Пламен Кинов и със съдействието на Славейко Джамбазов от Хелт технолоджи асесмънт и спонсорството на фирми Топ хоспитал, Гедеон Рихтер и Виатрис.
Ръководството обобщава резултатите от най-новите проучвания за венозен тромбоемболизъм (ВТЕ) и белодробна емболия (БЕ), които са сериозни предизвикателства в съвременната медицина. То дава отговори на важни въпроси за ортопедичната практика, като:
• Свързана ли е по-тежката операция с по-голяма честота на тромбообразуване?
• Как да се процедира при пациент с клапно протезиране на сърцето?
• Как да се процедира при пациент, който приема лекарства за разреждане на кръвта и е приет по спешност за операция?
Исторически данни показват, че преди 60 години честотата на венозна тромбоза е била много висока. С откриването на нискомолекулярните хепарини през 70-те години, честотата на емболиите намалява до 1%. Днес се използват съвременни средства за профилактика.
Правилната профилактика на дълбока венозна тромбоза е ключова за успеха на ортопедичните операции. Тя е важна както за пациенти с рискови фактори, така и за здрави хора. Препоръките включват ранно раздвижване, антикоагулация и физикални мерки като охлаждане и еластични чорапи. В УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ няма пациенти с подобни усложнения благодарение на стриктен протокол. Честотата не венозна тромбоза преди 60 години, когато не е имало профилактика, е била много висока. Между 75-80% от пациентите са имали дълбока венозна тромбоза след ортопедична операция и 8-10% от тях са загивали от емболия. През 70-те години се откриват нискомолекулярните хепарини и започват да се прилагат, което намалява честотата на емболиите до 1%. Малко по-късно са открити и най-съвременните средства, които ортопедите използват и до днес.
Правилната профилактика на пациентите за дълбока венозна тромбоза е от ключово значение за успеха на ортопедичните операции. Тя е важна както за пациенти с известни рискови фактори като клапни заболявания, сърдечно-съдови заболявания, аритмии, така и за хора, за които се смята, че са напълно здрави. „Причината е, че понякога в основата на образуването на тромби може да бъде проблем с факторите на кръвосъсирване, за който болните не подозират, тъй като никой не си прави такива изследвания“, обяснява проф. д-р Кинов, който е ръководител и на Катедрата по ортопедия и травматология към МУ-София. Той дава пример с Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където съществува стриктен протокол за профилактиране на тези пациенти – както по време на престоя им в лечебното заведение, така и след това докато се възстановяват в домашни условия. Това е причината в клиниката да няма нито един пациент с подобно усложнение. Препоръките включват ранно раздвижване, още в деня на операцията. То намалява значително честотата на образуването на тромби. „Доказано е, че вертикализацията в деня на операцията намалява с 50% шанса за дълбока венозна тромбоза“, пояснява опитният ортопед. Към раздвижването се добавя подходяща антикоагулация, както и някои физикални мерки като охлаждане, използване на еластични чорапи, които пациентите получават като препоръка за след престоя си в болницата. „Схемата, която всеки пациент получава, е индивидуална, съобразена конкретно с неговите нужди. Най-важната част от нея е движението, тъй като при залежаване кръвта намалява подвижността си и започва да се съсирва“, обяснява проф. Кинов и дава конкретен пример: „Поне 3-4 пъти на ден по 500-600 крачки и изкачване на поне един етаж стъпала по няколко пъти на ден“.
ИЗТЕГЛЕТЕ КНИГАТА В PDF. ФОРМАТ
Ръководството обобщава резултатите от най-новите проучвания за венозен тромбоемболизъм (ВТЕ) и белодробна емболия (БЕ), които са сериозни предизвикателства в съвременната медицина. То дава отговори на важни въпроси за ортопедичната практика, като:
• Свързана ли е по-тежката операция с по-голяма честота на тромбообразуване?
• Как да се процедира при пациент с клапно протезиране на сърцето?
• Как да се процедира при пациент, който приема лекарства за разреждане на кръвта и е приет по спешност за операция?
Исторически данни показват, че преди 60 години честотата на венозна тромбоза е била много висока. С откриването на нискомолекулярните хепарини през 70-те години, честотата на емболиите намалява до 1%. Днес се използват съвременни средства за профилактика.
Правилната профилактика на дълбока венозна тромбоза е ключова за успеха на ортопедичните операции. Тя е важна както за пациенти с рискови фактори, така и за здрави хора. Препоръките включват ранно раздвижване, антикоагулация и физикални мерки като охлаждане и еластични чорапи. В УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ няма пациенти с подобни усложнения благодарение на стриктен протокол. Честотата не венозна тромбоза преди 60 години, когато не е имало профилактика, е била много висока. Между 75-80% от пациентите са имали дълбока венозна тромбоза след ортопедична операция и 8-10% от тях са загивали от емболия. През 70-те години се откриват нискомолекулярните хепарини и започват да се прилагат, което намалява честотата на емболиите до 1%. Малко по-късно са открити и най-съвременните средства, които ортопедите използват и до днес.
Правилната профилактика на пациентите за дълбока венозна тромбоза е от ключово значение за успеха на ортопедичните операции. Тя е важна както за пациенти с известни рискови фактори като клапни заболявания, сърдечно-съдови заболявания, аритмии, така и за хора, за които се смята, че са напълно здрави. „Причината е, че понякога в основата на образуването на тромби може да бъде проблем с факторите на кръвосъсирване, за който болните не подозират, тъй като никой не си прави такива изследвания“, обяснява проф. д-р Кинов, който е ръководител и на Катедрата по ортопедия и травматология към МУ-София. Той дава пример с Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където съществува стриктен протокол за профилактиране на тези пациенти – както по време на престоя им в лечебното заведение, така и след това докато се възстановяват в домашни условия. Това е причината в клиниката да няма нито един пациент с подобно усложнение. Препоръките включват ранно раздвижване, още в деня на операцията. То намалява значително честотата на образуването на тромби. „Доказано е, че вертикализацията в деня на операцията намалява с 50% шанса за дълбока венозна тромбоза“, пояснява опитният ортопед. Към раздвижването се добавя подходяща антикоагулация, както и някои физикални мерки като охлаждане, използване на еластични чорапи, които пациентите получават като препоръка за след престоя си в болницата. „Схемата, която всеки пациент получава, е индивидуална, съобразена конкретно с неговите нужди. Най-важната част от нея е движението, тъй като при залежаване кръвта намалява подвижността си и започва да се съсирва“, обяснява проф. Кинов и дава конкретен пример: „Поне 3-4 пъти на ден по 500-600 крачки и изкачване на поне един етаж стъпала по няколко пъти на ден“.
ИЗТЕГЛЕТЕ КНИГАТА В PDF. ФОРМАТ