Библиотека

Шипове в глезена

Артрозната болест или износването на глезенната става е много по-рядко в сравнение с другите дегенеративни заболявания на опорно двигателния апарат (тазобедрена, колянна става, гръбначен стълб). Шиповете (остеофитите) в глезена са проява на процеса на износване на тази става. Най-честите причини за тяхната поява са травмите, следвани от ревматоидния артрит и остеонекрозата. При травми или възпалителен процес в ставата се уврежда ставния хрущял. Това дава тласък на процеса на износване (дегенерация).

Артритът на глезена предизвиква болки и оток ставата, които най-често карат пациента да потърси специализирана помощ. Други често срещани оплаквания са сковаността в ставата, куцането, а при напреднало заболяване и деформацията на глезена.
Диагнозата обикновено не е трудна, внимателноият преглед на пациента заедно с рентгенови снимки дава възможност да се установи състоянието на ставата. В някои случаи, особено при съмнения за увреда на хрущяла може да се наложи и компютърно томографско или ядрено-магнитно резонансно изследване.
 

КАКВО Е ЛЕЧЕНИЕТО ПРИ ШИПОВЕ В ГЛЕЗЕНА?

Лечението винаги започва с модифициране на натоварването в ставата. Избягването на натоварванията, които провокират оплаквания и носенето на удобни обувки са от първостепенно значение. Ортопедичните помощни средства (ортези, шини), които стабилизират ставата и ограничават прекомерните движения в нея играят съществена роля за облекчаване на оплакванията. Обезболяващите средства също дават възможност за постигане на комфорт, но имат неудобството на продължителния прием. Физиотерапевтичните процедури могат да бъдат прилагани самостоятелно или в комбинация с другите методи на лечение. Важна част от консервативното лечение при износване на глезенната става е промяната в начина на живот, т.е. избягване на тичане, скачане и т.н. Намаляването на телесната маса в случаите с наднормено тегло е един от най-честите ни съвети. Носенето на бастун или канадка също влиза в съображение. Локалното приложение на кортикостероидна инжекция може значително да подпомогне функцията на ставата. Трябва да знаем, че с тези инжекции не бива да се прекалява и обикновено се прилагат при обостряне на заболяването.

Ако тези мерки не успеят и при увеличаване на оплакванията може да се мисли за оперативно лечение. Артроскопията е ефективна при леки артритни изменения, при напреднала болест тя не се прилага. Най-често с с този метод се отстраняват началните шипове (остеофити), с които започва износването. За съжаление при напреднала артрозна болест се налага открита интервенция. Предпочитаната интервенция е артродезата – операция при която износените части на ставата се отстраняват. Хирургически се постига срастване между костите на глезена, като ставата се обездвижва за постоянно. Операцията показва сигурни и надеждни резултати. Друга модерна възможност е ендопротезирането.
Назад