Периартрит на раменна става – Подход във физиотерапията
Периартритът на раменната става или още може да се нарече „ синдром на болезненото рамо“ е комплексен болков феномен в областта на раменната става. Според някои източници то се дължи на хронично преобременяване и травмиране на мускулите на раменния комплекс, особено тези от ротаторния маншон. Като част от механизма на увреда някои източници посочват:
- Намалено субакромиално пространство и увеличено механично дразнене и притискане на мускулите в раменната става.
- Резки промени в работната битовата или спортна среда, изискващи усилена работа на раменната става.
- Генетични изменения в областта на раменния комплекс: промени в акромиоклавикуларния покрив, хипертрофия на сухожилието на m. Supraspinatus и много други.
- Промени в движението на ставната механика (кинематика) и мускулната активация и движение на лопатката.
През последните години периартрита като наименование губи своята популярност, а механизма на действие на болката в рамото се оказва, че е доста по-сложен. За това сочат и много проучвания през последните години, които показват че дори и тъканна увреда в раменната област в много случаи може да бъде без болка.
Разграничаването на специфична структура, която е засегната в раменната става също се явява почти невъзможно. Специализираните ортопедични тестове се явяват недостатъчно специфични да отдиференцират засегната структура и така се явяват недостатъчни за поставянето на клинична диагноза. Простото обяснение е, че при всяко движение в раменната става се включват повече от един мускул и се движат повече от една тъкан и това прави невъзможно изолирането им.
Дори диагноза като „импинджмънт“ на раменната става губи популярност все повече в световната литература. Като някои учени в областта казват, че мускулите са почти постоянно в контакт с костния покрив и при движение е невъзможно да бъде избегнато. Така само по себе си, притискането на тъканите при движение в костно лигаментарния покрив са недостатъчни, като обяснение.
Последните проучвания сочат, че това което може предимно да боли в раменния комплекс са мускулите от раменния сплит. Особено тези от ротаторния маншон. Така се обособява така наречения „болков синдром на ротаторния маншон“,а част от обяснението за поява на болка е детренирирането и отслабването на тъканите и мускулите в областта на ротаторния маншон. Те губят капацитета да понасят натоварването, което се изисква от тях и така се получава по-голямо дразнене на тъканите. Ние, физиотерапевтите имаме много с какво да помогнем в тези случаи, като класифицираме нещата според функционалните им особености. Някои терапевти класифицират „периартрита“ или синдрома на болезненото рамо по следния начин:
- Слабо и болезнено рамо – отслабена мускулна сила и болезненост в областта на раменната става.
- Силно ограничен обем на движение и „стегнатост“ на мускулите около рамото, без да се бърка със замръзналото рамо.
Ако физиотерапията в тези случаи се сравни с оперативните методи на лечение тя показва сходен резултат. За да има успеваемост обаче, рехабилитацията на болезненото рамо трябва да продължи минимум 12 седмици.
Най-често в случаите на периартрит, се ограничава и движението в рамената става. Най-типичо засегнатите движения са страничното отвеждане или (абдукцията) в раменната става и външното ротиране (външното извеждане в страни на сгъната предмишница в 90о до тялото)
Оптималната стратегия за възстановяване може да бъде специфично болезнено движение, което сме установили.
Пример: Ако имаме болка при вдигането на ръката изправена напред и нагоре, то специфично движение може да се превърне и в упражнение за рамото.
Терапевтично упражнение: Вдигане на ръката напред и нагоре с тежест в ръка. 3 серии по 15, три до четири пъти седмично. Как да дозираме? Болката от упражнението не трябва да е силна и персистираща (продължаваща след това). Ако тя ни пречи да изпълняваме упражнението както трябва, то намаляваме или съпротивлението, или броя на повторенията. Дозировката трябва да бъде до субективното усещане на мускулна умора, а съпротивлението достатъчно, че тази умора да се постигне в рамките на 15 повторения.
Ако тази болка персистира дълго след натоварването (до 24 ч. след), то натоварването трябва да бъде намалено, защото дразни прекалено много структурите в раменния комплекс.
В някои случаи, ако болезненото движение причинява прекалено обостряне на симптомите, може да се подходи с упражнения от облекчено или безболезнено положение. И постепенно да се прогресира към болезненото такова. Това е принципа на постепенно излагане на натоварване.
Пример: Ако ме боли при вдигане напред и нагоре и не мога да изпълнявам това движение, като упражнение, защото не е възможно да направя повече от една серия и/ или симптомите продължават по – дълго от 24ч. Мога да се опитам да извършвам движението в диапазона преди да ме заболи и постепенно с времето да прогресирам до болезнената точка.
В стимулирането на раменния комплекс и оздравяването на тъканите, физиотерапията може да бъде изключително полезна. Разнообразния набор от упражнения и подходи на терапевта разкриват изключителна вариативност и подходящ подход може да бъде изграден за всеки пациент с неспецифично болезнено рамо. В случаите, когато болката продължава дълго време, а трудно намирате решение да се справите с нея, винаги е оптимално да се свържете със специалист. Той ще изгради подходящ план за възстановяване, който ще е строго индивидуален за случая, а не базиран на 1 – 2 общи упражнения. Така ще е възможно по – ефективно да се справите с болката и дискомфорта в раменната става.
Автор: Илиян Ничев
ОЦ Кинов