Оперирана съм поради пертрохантерно счупване на бедрената кост. Какво трябва да спазвам?
Пертрохантерното счупване на горния край на бедрената кост е едно от най-честите в ортопедично-травматологичната практика. Обикновено се дължи на остеопороза и се наблюдава в по-напреднала възраст, след 65 години, най-често между 75 и 80 годишна възраст. Трохантерната зона на бедрената кост е добре кръвоснабдена и прогнозата относно срастването на фрактурата е благоприятна. Тези счупвания се лекуват предимно оперативно. Основната цел на хирургическото лечение е пациентът максимално бързо да се върне към нормалния си начин на живот, да се избегне залежаването и произтичащите от това неблагоприятни последици за здравето на болния, които често пъти могат да доведат и до фатален край.ПО ОТНОШЕНИЕ НА РЕЖИМА И ПОВЕДЕНИЕТО СЛЕД ОПЕРАТИВНОТО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ПЕРТРОХАНТЕРНО СЧУПВАНЕ НА БЕДРЕНАТА КОСТ:
Важно е да се вземат профилактични мерки впредвид на повишения риск от запушване на вените (тромбоза), както и да се предотврати поява на инфекция – най-често в белия дроб или пикочно-половата система. Ранното раздвижване на болния не позволява образуването на рани от залежаване – т.н. декубитални рани. То също така намалява и риска от други, свързани с травмата и операцията усложнения, някои от които могат да бъдат тежки.
За да се постигне най-добър резултат от хирургическото лечение е важно да се започне ранна рехабилитация, по възможност веднага след операцията.
Упражненията целят да се възстанови мускулната сила и баланс. Повечето пациенти ходят с патерици или проходилка няколко месеца след операцията. Пълното възстановяване на мускулната функция, нормализиране на походката и подобряването на качеството на живот изискват период от 6 до 9 месеца. В началото раздвижването и рехабилитацията на болният се извършват с помощта и ръководството на кинезитерапевт или рехабилитатор. Впоследствие би могло пациентът сам да провежда рехабилитацията си вкъщи според указанията на ортопеда и кинезитерапевта/рехабилитатора.
СЪВЕТИТЕ, КОИТО МОЖЕМ ДА ДАДЕМ СА СЛЕДНИТЕ:
Избягвайте максимално свиване в ставата (като напр. сядане на тоалетна или нисък стол); Ставането от легнало в изправено положение трябва да се извършва внимателно; Вдигането на тежести или продължителното изкачване на стълби трябва да се избягват.
Разбира се, за предпочитане е рехабилитацията във специализирано лечебно заведение – отделение или болница за рехабилитация. Това ще помогне за бързото възстановяване след тази тежка травма.
Задължително условие за добрия изход от оперативното лечение е болният пациент периодично да посещава ортопеда и кинезитерапевта/рехабилитатора, които да следят хода на възстановяването след операцията.