Остеопорозата е метаболитно заболяване на костта с прогресиращ характер. Започнало веднъж, ако не се вземат адекватни мерки то не може да бъде спряно или забавено. Нарушава се баланса между процесите на изграждане и разграждане на костта, в полза на последните. Засяга се колагеновата структура, която определя здравината на костта. Костите стават крехки, което води до по-чести счупвания - особено в областта на китките, гръбнака и тазобедрените кости. Поради голямата си разпространеност и финансовите разходи на здравните системи тя е обявена за третото по значимост социално заболяване след сърдечно-съдовите и онкологичните. Увеличаването на продължителността на живот определя тендециите това заболяване да заеме още по значими позиции.
По своите причини остеопорозата бива първична и вторична.
Първичната остеопороза бива генерализирана и локална. Генерализираната е най-честа и засяга жените в менопауза. При тях производството на хормоните поддържащи костната плътност висока (естрогените) липсват или са силно намалели. Генерализираната форма засяга и мъжкия пол но много по рядко и в много по-късна възраст. Локалните форми на първична остепороза се срещат при инфекции, обездвижване и др.
Вторичната остепороза се среща при пациенти, лекувани продължително време с кортикостероиди, при недохранване, онкологично лечение и др.
Остеопорозата се нарича ‘тиха епидемия’, защото не е съпроводена с болки и може да остане незабелязана в продължение на години. Първата й проява са остеопоротичните фрактури в шестото десетилетие на живота. Най често се засягат телата на прешлените и горния край на бедрената кост. Фрактурите настъпват спонтанно (телата на прешлените) или при ниско енергийни падания (предимно горния край на бедрената кост).