Едно важно правило - не прави повече от колкото можеш да понесеш! Често се среща – налага ни се да местим мебели, егото ни побутва да се натоварваме повече във фитнеса или пък ходенето на планина ни е веднъж на четири години, но Синаница ни се струва като добър избор. Това са само примери от ежедневието на пациентите ни, допринесли да се травмират.
Тъканното претоварване
Човешкия вид като биологичен организъм е адаптивен към средата и условията в които е поставен. Това гарантира оцеляването на човека в най –разнообразни условия и го е довело до върха на еволюционната пирамида.
Никой не се ражда бегач на дълги разстояния, а се адаптира постепенно ставайки такъв. Костите трупат плътност, сърдечносъдовата система с времето става все по –ефективна, а сухожилията стават все по –здрави и издръжливи на еластично натоварване.
Мускулите, ставите, сухожилията ни и костите се адаптират към натоварването, което понасят. Колкото повече, толкова по –голяма адаптация. Но до кога?
Проблемът идва когато натоварването надвиши прага на адаптация. Тъканите не могат да устоят на натоварването и тогава поддават. Това е и един от най –характерните механизми за поява на тендинит или тендиноза (възпаление на сухожилие).
Много добър пример за това мога да са уикенд спортистите – или хората, които се натоварват рядко (предимно през уикендите). Промяната в работно място с друг тип натоварване – от седящо в право положение е друг пример за рязката промяна в натоварването през ежедневието
Какво да правя в тези случаи?
Решението е просто. Не правете прекалено много на веднъж. Не е невъзможно да се седи на крак цял ден, или да се работи с бормашина 5 – 6 ч. в ежедневието. Просто трябва да не се случва изведнъж, а да дадем достатъчно време за адаптация на тъканите, като не ги щадим прекалено.
Стоенето на крак да се комбинира със сядането на стол, а работата с пробивна машина да се извършва и с двете ръце, а не само с доминантната. Влизането в спорта да се случва постепенно – до поносимост и субективно усещане. Преумората в тези случаи трябва да се избягва.
Пример: Ако искам да почна да бягам, то почвам с натоварване, което е около 70% от това, което мога и увеличавам с 10 – 15% на седмица. Може да се почне и с бързо ходене и интервали между ходене и бягане.
Това естествено е много ограничен пример за това, как се появява травма. Много вътрешни и външни фактори повлияват също – умора, екипировка, техника на изпълнение, смяна в терена и околната среда, метаболизъм, заболявания и много други.
Обобщение
Не правете прекалено много, прекалено рано! Постепенното адаптиране е ключово към всяка дейност и не трябва да се подценява. Появата на травма може да бъде много по – комплексна и консултирането с добри специалисти преди почването на спорт или каквато и да е по – интензивна дейност се препоръчва.
Автор: Илиян Ничев
МЦ“Кинов“