Изкълчване на гривнената става – трябва ли да се гипсира?
При популярното сред пациентите изкълчване най-често става дума за навяхване (разтягане, дисторзия). Навяхването на китката (гривнената става) е едно от най-честите травми на опорно двигателния апарат. В резултат на изправената походка на човека при падане тежестта на тялото обикновено се поема от изправените ръце. Касае се за временно преразтегляне на ставата и връзките й. Следствие на травмата ставната капсула и връзковия апарат се разкъсват и разтягат, без при това да се нарушава изцяло анатомичната им структура.Навяхването настъпва при силни и бързи движения, надминаващи границите на нормалната подвижност на ставата. При разтягането се разкъсват отделни групи влакна от ставната капсула и съединително-тъканните връзки, настъпва кръвоизлив в ставата и околната тъкан. Ставата се подува и движенията в нея стават болезнени и ограничени. Рязката болка при травмата се замества от по-тъпа болка в следващите часове и дни, появява се оток, а движенията са ограничени и болезнени.
Не са редки и усложненията – частично разкъсване на капсулата и връзките на ставата, на околните сухожилия, поява на голям кръвоизлив, евентуално наслагане на инфекция. При тежки травми може да имаме съчетание на разтежение на ставата и счупване на малките кости на китката. Появата на пукане или щракане в китката говори за по-тежка увреда, която задължително изисква вниманието на специалист.
При разговора с лекуващия ортопед много важно е да се изясни вида и тежестта на травмата. Разбира се внимателният преглед на пациента е задължително условие. При него ръката подробно се изследва за място на максимална болка, форма, движение, прилагат се и различни тестове и движения. Рентгенографията е най-добрият метод за бърза диагностика при травма на китката. Когато това не е достатъчно може да се наложи и компютърно томографско или ядрено магнитно-резонансно изследване.
Лечението на травмите на китката е предизвикателство за ортопеда. Точната диагноза е определяща за начина на лечение и прогнозата на резултата след него. Обездвижването е съществена част от лечението при навяхване и от важно значение за да се намали по-нататъшно увреждане на китката. При леките случаипокоят се осигурява чрез налагане на стегната обездвижваща превръзка, която освен това намалява отока. При по-тежка травма с изразен оток и ограничени движения често пъти обездвижването се извършва сгипсова шина или фабрична ортеза за няколко дни до 2-3 седмици. Поставянето на лед в първите часове след травмата има важно значение за недопускане или спадане на подуването на ръката. През първия ден се налагат студени компреси, а след това – загряващи компреси със спирт или мазила, които премахват отока. Може да се приемат и обезболяващи средства, които освен болката повлияват и подуването на ставата и околните тъкани. Последващата обездвижването на китката рехабилитация е важна част от лечението.
Прогнозата на навяхването на гривнената става е благоприятна и обикновено настъпва пълно излекуване с възстановяване на нормалната функция в ставата. При тежка дисторзия с вътреставен кръвоизлив, разкъсване на ставната капсула или последваща инфекция лечението може да е по-продължително. При масивно разкъсване на ставните връзки или засягане на съседните малки кости, образуващи китката често се налага хирургично лечение. Прецизността на хирургичната техника е от съществено значение за крайния резултат.