Глезенна нестабилност - Рехабилитация
Повечето случаи на глезенна нестабилност са в следствие на травма или поредица от такива. Инверзионния механизъм (стъпването на външния ръб на ходилото и огъването навътре) е най - чест. При тази травма се преразтягат и понякога разкъсват лигаментите които стабилизират глезенната става. Това е най - честата спортна травма, като близо 20% от всички изкълчвания хронифицират в глезенна нестабилност.
Хроничната нестабилност може да доведе до честото изкълчване и “разместване” на глезенната става придружавано с болка и дискомфорт. Честото травмиране на глезенния комплекс може да доведе до увреди и на ставния хрущял и по - нататъшно инвалидизиране.
Най - често засегнатите връзки (лигаменти) са тези по външната страна на глезена. (Предния тибиофибуларен лигамент и калканеофибуларния лигамент). Отдиференцирани са три степени на засягане според големината на увреда.
- Разтягане на лигаментите
- Частично разкъсване на лигаментите
- придружава се освен с оток и с кръвонасядане
- Тотално разкъсване на лигаментите
- налага се оперативна намеса.
По - вероятно е хронична нестабилност да се развие при по - тежките фази на засягане.
Рехабилитация при глезенна нестабилност
Съществуват два вида глезенна нестабилност и е важно да бъдат отдиференцирани.
- Функционален - благодарение на мускулна слабост или нарушен невромускулен контрол в областта на подбедрицата и глезена.
- Структурен - след изкълчвания или счупвания.
Независимо от кой вид, подхода ще бъде сходен. Като при функционалния е по - малко вероятно да говорим за проприоцептивни нарушения и ограничение в обеман на движение.
При хроничната нестабилност се наблюдава слабост във въртенето навътре и навън на стъпалото (инверзия и еверзия).При механизма на самата травма се травмират и мускулите по предно - страничната част на подбедрицата.Те стабилизират глезена странично и повдигат стъпалото нагоре и навън. Специфичните движения е хубаво да бъдат упражнявани за да се укрепят засегнатите мускули.
Примерно упражнение: Ходене на вътрешен и на външен ръб на ходилото. Ходене на пети. Ходене на пръсти.
Ограничението в обема на движение, особено в нагоре (дорзална) също често съпътства тези травми. Това може да доведе до нарушена механика в походката. Хубаво е движението да бъде сравнено с това на срещуположния глезен (при сгънато и разгънато коляно). Ако се установи разлика е хубаво глезена да се огъвкави в ограничената посока.
Примерно упражнение: Стъпване на стъпало (стълба) и бавно пускане на петата надолу.
Нарушения на баланса (проприорецепция) се засягат също. При едно навяхване се травмират не само меките тъкани, а и механорецепторите отговарящи за проприорецепция (усещането за движение, което крайниците и тялото ни извършват в пространството).
При загубата или нарушаването на този усет се нарушава възможността за саморегулация на движението и в случая на глезена, запазването на баланс се затруднява. При нарушаването на проприорецепцията и динамичният контрол на глезенната става също страда. Ходенето по неравни повърхности и пресечен терен, както и дейности като бягане и скачане стават по - трудни, поради невъзможността глезена да запази стабилност.
Примерно упражнение: Балансиране на един крак за 30 - 45 сек.
Хронифицирането на глезенната нестабилност може да доведе до сериозно нарушаване на качеството на живот. Своевременната консултация с добър специалист и адекватната терапия могат да предотвратят това.
Илиян Ничев
ОЦ”Кинов”