Дисплазията е термин чрез който се описва абнормалното взаимоотношение между бедрената глава и ацетабулума, заболяването е с динамичен харектер и включва в себе си състояния , които отчетливо се проявяват при раждането (пренатална луксация) други които се проявяват в хода на първата година от развитието на детето (постнатална нестабилност) както и състояния което остават клинично неизяснени през детството, но развиват симптоматика през пубертета и ранните зрели години (сублуксация , ацетабуларна дисплазия).
От последни данни, които са от 2017г България честотата е средно 14‰ (14 на 1000 новородени), но в някои райони на страната тя достига до 12%, а съотношението момичета към момчета е 3:1.
Вроденото изкълчване на тазобедрената става е многофакторно-обусловено състояние и тук се обсъжда въздействието на екзогенни (външни) и ендогенни(вътрешни) причини:
- Генетичните фактори.
- Притискане на плода вътреутробно
В случая то засяга ставната ямка в тазобедрената кост (ацетабулум) – там където заляга главата на бедрената кост и самата глава на бедрената кост – нейното епифизарно ядро (ставната й повърхност). Според степента на измененията се говори за 3 степени на състоянието:
- Дисплазия на ставата;
- Сублуксация;
- Луксация.
При последните две се наблюдава и нарушен центраж на ставата.
Диагностицирането обаче не става след поява на симптоми. За този вид аномалия трябва да се следи от специалисти, тъй като тя не е очевидна.
Ето защо е задача на медицинския екип насочено да го търси и открива, особено при наличие на гореспоменатите рискови фактори. Това търсене на първи момент се случва с оглед и преглед.
При огледа (ако дисплазията е едностранна) се наблюдава липса на симетрия на кожните гънки на бедрото отпред (ингвиналната област) и отзад (глутеални гънки).
С помощта на прегледа се установява аддукторна контрактура на засегнатата става – недостатъчно разгъване на крчето на страни, вън от тялото.
Периацетабуларна остеотомия по Ganz
Операцията е въведена за корекция на ацетабуларната дисплазия при подрастващи и млади пациенти, т.е слад затварянена триянгуларния хрущял, с начална или непроявена още дегенеративна болест на тазобедрената става. Чрез нея се постига максимална свобода в навеждането и завъртането на фрагмента след прерязване на трите тозови кости максимално близо до ацетабулума , при запазване на задната му колона (Фиг.1)
Оперативна техника
Използва се един единствен хирургичен достъп. Необходими са 4 остеотомии на трите тазови кости, за да се постигне пълна мобилизация на фрагмента (Фиг.2) :
Следните остоетомии (разрези) са :
- На седалищната кост, непосредствено под ацетабулума
- На горното рамо на пубисната кост непостредствено медиално от eminentia iliopectinea
- Супраацетабуларна и се осъществява подсредствено над spina ilica anterior (горния свободен ръб на крилото).
- Последния разрез свързва първата и третата остеотомия , тя е зад ацутабулума , върви успоредно на incisura ischiadica major и се извършва по вътрешната ламина на крилото на хълбочната кост.
След оперативни грижи
На оперативната маса се прави следопиративна рентгеноваграфия във фас и полупрофил. Синтезата осигурява достатъчна стабилност и не се налага имобилизация. Тромбопрофилактиката се препоръчва за 6-8 седимици след операцията , ако пациентът е на възраст над 16 год.
Следва вертикализация на пациента с натоварване не повече от половината от телесното тегло , с две патерици до 60-ти ден следоперативен ден. До 6 следоперативна седмица движенията са ограничени до 90 градуса флексия, 10 градуса екстензия и 10 градуса аддукция. Упражненията срещу съпротивление започват след 3-я месец.
Ранната рехабилитация в следоперативния период е от изключителна важност. Тя има за цел не само по-бързото възтановяване на пациента, но и предотвратяването на редици усложнения , вследствие на залежаване.